ЗА НАС

28 Основни учения на Библията

Църквата на адвентистите от седмия ден приема Библията като единствено кредо и е възприела няколко основни вярвания, извлечени от Писанието. Представяме ви накратко нашите 28 основни учения, за да изразим как адвентистите приемат Бога. Това са нашите разбирания за Неговата любов, доброта, милост, благодат, справедливост, духовна чистота и праведност.

1. БИБЛИЯТА

Писанията (Стар и Нов завет) представляват писаното Слово на Бога, дадено чрез Божествено вдъхновение на святи Божии хора, които са говорили и писали, движени от Светия Дух. В това Слово Бог е предал на човечеството цялото необходимо знание за неговото спасение. Тези писания са непогрешимото откровение на Неговата воля. Те са стандартът за характера, тестът за опитността, авторитетното откровение на доктрините, и заслужаващ доверие доклад за Божията намеса в човешката история. (2 Петрово 1:20, 21; 2 Тимотей 3:16, 17; Псалми 119:105; Притчи 30:5, 6; Исая. 8:20; Йоан 17:17; 1 Солунци 2:13; Евреи 4:12.)

За много хора  днес идеята за откровение звучи немислимо, невероятно, невъзможно.  Но нека помислим, защо Бог да не общува по този начин с нас, когато Той е създал човека така – да мисли и да общува с другите чрез думи.

 

 

2. ТРИЕДИНСТВОТО

Бог е един, но представлява единство от три споделящи вечността Личности – Отец, Син и Свети Дух. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ и всеприсъстващ. Той е безкраен и е отвъд човешките възможности да бъде разбран. И все пак може да бъде опознат чрез откровението, което сам дава за Себе Си. Той е достоен за поклонение, възхищение и доверие. (Второзаконие 6:4; Матей 28:19; 2 Коринтяни 13:14; Ефесяни 4:4-6; 1 Петрово 1:2; 1 Тимотей 1:17; Откровение 14:7)

 

 

3. ОТЕЦ

Вечният Бог-Отец е Създателят и Източникът, Който поддържа всичко, Върховният Суверен над всяко творение. Той е справедлив и свят, милостив и благ, преизобилващ с постоянна любов и вярност. Качествата и силата, разкрити в Сина и в Светия Дух, също са откровение на Отец. (Битие 1:1; Откровение 4:11; 1 Коринтяни 15:28; Йоан 3:16; 1 Йоан 4:8; 1 Тимотей 1:17; Изход 34:6, 7; Йоан 14:9)

 

 

4. СИНЪТ

Вечният Бог се е въплътил в Исус Христос. Чрез Него е сътворено всичко, чрез Него се разкрива характерът на Бог, чрез Него е постигнато спасението на човечеството и чрез Него светът ще бъде съден.

Завинаги истински Бог, Той става и истински Човек – Исус Христос. Заченат е от Светия Дух и е роден в плът от девицата Мария. Като Човек живее и изпитва изкушенията на всяко човешко същество, но животът Му разкрива съвършената праведност и любов на Бога. Чрез чудесата, които извършва, изразява Божията сила и е засвидетелстван като обещаният Месия.

Доброволно страда и умира на кръста за нашите грехове – вместо нас, възкръсва, а след това е възнесен за да служи в небесното светилище в наша полза. Той ще дойде отново в слава за окончателното избавление на Своя народ и за да възстанови всичко в първоначалния му съвършен вид. (Йоан 1:1-3, 14; Колосяни 1:15-19; Йоан 10:30; 14:9; Римляни 6:23; 2 Коринтяни 5:17-19; Йоан 5:22; Лука 1:35; Филипяни 2:5-11; Евреи 2:9-18; 1 Коринтяни 15:3, 4; Евреи 8:1, 2; Йоан 14:1-3)

 

 

5. СВЕТИЯТ ДУХ

Вечният Бог Свети Дух участва активно заедно с Отец и Сина в сътворението, въплъщението и изкуплението. Той вдъхновява писателите на Библията. Изпълва живота на Христос със сила.  Привлича и убеждава човешките същества в Божията истина. Пресътворява и променя по образа на Бога всички, които откликват. Изпратен от Отец и Сина да присъства винаги с Божиите деца, Светият Дух осигурява духовни дарби на църквата, прави я силна, за да свидетелства успешно за Христос и я води към пълната истина в хармония с Писанията. (Битие 1:1, 2; Лука 1:35; 4:18; Деяния 10:38; 2 Петрово 1:21; 2 Коринтяни 3:18; Ефесяни 4:11, 12; Деяния 1:8; Йоан 14:16-18, 26; 15:26, 27; 16:7-13)

6. СЪТВОРЕНИЕТО

Бог е Творецът на всичко видимо и невидимо. Писанията ни разкриват достоверното описание на Неговата творческа дейност. За шест дни Бог създава „небето и земята” и всички живи същества по нашата планета, а на седмия ден от тази първа седмица Си почива. Ето защо Той освещава и благославя съботата за вечен паметник на Своето завършено творческо дело. Първите мъж и жена са сътворени по образа на Бога като венец на творението. Дадена им е власт над света и им е възложена отговорността да се грижат за него. Когато земният ни дом е завършен, той е „твърде добър” според оценката Бог. (Битие 1; 2; Изход 20:8-11; Псалми 19:1-6; 33:6, 9; 104; Евреи. 11:3)
 
7. ЕСТЕСТВОТО НА ЧОВЕКА

Мъжът и жената са създадени по образ и подобие на Бога – със своя индивидуалност, със силата и свободата да мислят и да творят. Всеки от тях представлява неразделимо единство от тяло, ум и дух,  зависимо от Бога за живот, дишане и всичко. Когато нашите прародители, проявявайки недоверие спрямо своя Небесен Баща, решават да не Му се подчиняват, всъщност отхвърлят зависимостта си от Източника на живот и загубват високото си положение. Божият образ в тях е развален и те стават смъртни. Оттогава техните потомци споделят падналата им природа и последиците от това падение. Всички хора се раждат със слабости и склонност към зло. Но в Христос Бог примирява света със Себе Си и чрез Своя Свети Дух възстановява в каещите се смъртни образа на техния Създател. Сътворени за слава на Бога, те са призовани да Го обичат, а така също да се обичат помежду си и да се грижат за земята. (Битие 1:26-28; 2:7; Псалми 8:4-8; Деяния 17:24-28; Битие 3; Псалом. 51:5; Римляни 5:12-17; 2 Коринтяни 5:19, 20; Псалми 51:10; 1 Йоан 4:7, 8, 11, 20; Битие 2:15)

8. ВЕЛИКАТА БОРБА

Цялото човечество е въвлечено в големия конфликт между Христос и Сатана, засягащ суверенитета на Бог във Вселената, Неговия закон и характер. Този конфликт започва в небето, когато едно сътворено същество, надарено със свобода на избора, се превръща в Сатана, в неприятел на Бога и повежда в бунт част от ангелите. Сатана пренася своя бунтовнически дух и на земята, когато успява да подведе в грях първите жители на планетата – Адам и Ева. Наблюдаван от цялото творение, нашият свят се превръща в арена на космическия конфликт между Бог и Сатана. Резултатите в края на краищата ще докажат Божията святост и праведност. За да помогне на Своя народ в тази борба, Христос изпраща Светия Дух и верните Си ангели, за да го води, защитава и поддържа в пътя към спасението. (Откровение 12:4-9; Исая 14:12-14; Езекийл 28:12-18; Битие 3; Римляни 1:19-32; 5:12-21; 8:19-22; Битие 6-8; 2 Петрово 3:6; 1 Коринтяни 4:9; Евреи 1:14)

9. ЖИВОТЪТ, СМЪРТТА И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТОС

Чрез Христовия живот на съвършено послушание, чрез Неговите страдания, смърт и възкресение, Бог осигурява единственото средство за изкупление на човешкия грях, така че всички, които чрез вяра приемат това изкупление, да имат вечен живот, и целия свят да може по-добре да разбере безкрайната и свята любов на Създателя. Това съвършено изкупление реабилитира справедливостта на Божия закон и милостта Като неотменима черта на Божия характер, защото и двете осъждат нашия грях и осигуряват прошката. Смъртта на Христос е заместническа и изкупителна, примиряваща и обновяваща. Възкресението на Христос известява Божия триумф над силите на злото. За всички, които приемат изкуплението, извършено от Христос, това е едно уверение в окончателната победа над греха и смъртта. То провъзгласява господството на Божия Син, пред Когото ще се преклони всяко коляно на небесата и на земята. (Йоан 3:16; Исая 53; 1 Петрово 2:21, 22; 1 Коринтяни 15:3, 4, 20-22; 2 Коринтяни 5:14, 15, 19-21; Римляни 1:4; 3:25; 4:25; 8:3, 4; 1 Йоан 2:2; 4:10; Колосяни 2:15; Филипяни 2:6-11)

10. ОПИТНОСТТА НА СПАСЕНИЕТО

В безкрайната си любов и милост Бог полага греха върху Христос, Своя безгрешен Син, и «направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога». Водени от Светия Дух, ние усещаме нуждата си от Изкупител, осъзнаваме греховността си, покайваме се и упражняваме вяра в Исус като наш Господ, Заместник и Пример. Тази вяра, която приема спасението, идва чрез Божествената сила на Словото и е дар на Божията милост. Чрез Христос ние сме оправдании и осиновени като дъщери и синове в Божието семейство, както и избавени от господството на греха. Чрез Духа се раждаме отново и биваме осветени; Духът обновява ума ни, влага Божия закон на любовта в сърцата ни и ни дава сила да живеем свят живот. Пребъдвайки в Него, ние ставаме участници в Божието естество и имаме увереност в спасението сега и във времето на Божия съд. (2 Коринтяни 5:17-21; Йоан 3:16; Галатяни 1:4; 4:4-7; Тит 3:3-7; Йоан 16:8; Галатяни 3:13, 14; 1 Петрово 2:21, 22; Римляни 10:17; Лука 17:5; Марко 9:23, 24; Ефесяни 2:5-10; Римляни 3:21-26; Колосяни 1:13, 14; Римляни 8:14-17; Галатяни 3:26; Йоан 3:3-8; 1 Петрово 1:23; Римляни 12:2; Евреи 8:7-12; Езекийл 36:25-27; 2 Петрово 1:3, 4; Римляни 8:1-4; 5:6-10)

11. ИЗРАСТВАНЕ В ХРИСТОС

Чрез смъртта Си на кръста Исус триумфира над силите на злото. Този, Който покорява демонските духове по време на земното Си служене, съкрушава силата им и осигурява окончателната им гибел. Победата на Исус дава победа и на нас над злите сили, които все още се стремят да ни контролират, докато вървим с Него в мир, радост и увереност в любовта Му. Когато постоянно полагаме доверието си в Исус като наш Спасител и Господ, ние сме свободни от бремето на миналите си греховни дела. Вече не живеем в тъмнина, в страх от злите сили, в невежество и в безсмислието на предишния си живот. В тази нова свобода в Исус сме призовани да израстваме по подобие на Неговия характер, общувайки ежедневно с Него в молитва, хранейки се от Неговото слово, размишлявайки върху намесата Му в живота, пеейки възхвала, когато се събираме заедно на поклонение и споделяйки мисията на църквата. Когато служим от любов на хората около себе си и свидетелстваме за своето спасение, постоянно Му присъствие чрез Духа превръща всеки миг и всяко действие в наше духовно преживяване. (Псалом 1:1, 2; 23:4; 77:11, 12; Колосяни 1:13, 14; 2:6, 14, 15; Лука 10:17-20; Ефесяни 5:19, 20; 6:12-18; 1 Солунци 5:23; 2 Петрово 2:9; 3:18; 2 Коринтяни 3:17, 18; Филипяни 3:7-14; 1 Солунци 5:16-18; Матей 20:25-28; Йоан 20:21; Галатяни 5:22-25; Римляни 8:38, 39; 1 Йоан 4:4; Евреи 10:25)

12. ЦЪРКВАТА

Църквата е общност от вярващи, които признават Исус Христос за Господ и Спасител.  Като приемници на старозаветния Божии народ ние сме призовани да излезем от света. Събираме се заедно за поклонение, за приятелско общуване, за да изследваме Писанието, за да празнуваме Господнята вечеря, за да служим на човечеството и да провъзгласяваме благовестието по целия свят. Църквата получава своя авторитет от Христос – въплътеното Слово – и от Писанията – писаното Слово. Църквата е Божие семейство. Осиновени от Него като деца, членовете й живеят върху основата на Новия завет. Църквата е Христово тяло, общност на вярващи, където Глава е Христос. Църквата е «невястата», за която Христос жертва живота Си, за да я освети и очисти. При Неговото завръщане в слава, Той ще я представи пред Себе Си като славна, вярна, изкупена с кръвта Му, без петно или бръчка, свята и без недостатък. (Битие 12:3; Деяния 7:38; Ефесяни 4:11-15; 3:8-11; Матей 28:19, 20; 16:13-20; 18:18; Ефесяни 2:19-22; 1:22, 23; 5:23-27; Колосяни 1:17, 18)

13. ОСТАТЪКЪТ И НЕГОВАТА МИСИЯ

Универсалната църква се състои от всички хора, които искрено вярват в Христос. Но в последните дни – време на широко разпространено отстъпление – един остатък ще пази Божиите заповеди и вярата в Исус. Този остатък ще разгласява настъпването на часа на Божия съд, спасението чрез Христос и наближаването на Неговото второ пришествие. Тази прокламация е символизирана от трите ангела в книгата «Откровение», 14 глава. Тя съвпада по време с протичането на небесния съд и в резултат води към покаяние и реформи на земята. Всеки вярващ е призован да вземе лично участие в това световно свидетелство. (Откровение 12:17; 14:6-12; 18:1-4; 2 Коринтяни 5:10; Юда 3, 14; 1 Петрово 1:16-19; 2 Петрово 3:10-14; Откровение 21:1-14)

14. ЕДИНСТВО В ХРИСТОС

Църквата е едно тяло с много членове от всеки народ и език. В Христос сме ново творение. Различията, идващи от раса, култура, образование, националност, социално положение или пол, не трябва да ни разделят. Всички сме равни  в Христос, Който  чрез Своя Дух ни свърза в приятелство със Себе си и помежду ни. Трябва да служим и да ни служат без пристрастие или предрасъдък. Чрез откровението на Исус Христос в Писанието ние споделяме обща вяра и надежда и свидетелстваме на света като едно цяло. Това единство произтича от единството на триединния Бог, Който ни е осиновил.  (Римляни 12:4, 5; 1 Коринтяни 12:12-14; Матей 28:19, 20; Псалом 133:1; 2 Коринтяни 5:16, 17; Деяния 17:26, 27; Галатяни 3:27, 29; Колосяни 3:10-15; Ефесяни 4:14-16; 4:1-6; Йоан 17:20-23)

15. КРЪЩЕНИЕТО

Чрез кръщението вярващите изразяват вярата си в смъртта и възкресението на Исус Христос и потвърждават собствената си смърт за греха, както и желанието си да вървят в новия живот. И така ние приемаме Христос като Господ и Спасител, ставаме Негов народ и сме приети като членове на Неговата църква. Кръщението е символ на нашето сближаване с Христос, на прощението на греховете ни и получаването на Светия Дух. Осъществява се чрез потапяне във вода, като условията са изповядване на вяра в Исус Христос и искренно покаяние. Предхожда се от запознаване с Писанията и приемане на техните учения.  (Римляни 6:1-6; Колосяни 2:12, 13; Деяния 16:30-33; 22:16; 2:38; Матей 28:19, 20)

16. ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ

Господнята вечеря е участие в символите на тялото и кръвта на Исус и израз на вяра в Него като наш Господ и Спасител. Чрез това преживяване на вярващите в Него Христос укрепва Своя народ. Участвайки в ритуала, те радостно провъзгласяват Неговата заместническа смърт и Новия завет на спасението. Подготовката за Господнята вечеря включва себеизпитване, покаяние и изповядване на греховете. Христос установява и измиването на нозете, което предшества обреда като символ на измиването от греха и като израз на желанието им да служат един на друг в смирението на Христос, обединявайки сърцата си в любов. В Господнята вечеря могат да вземат участие всички вярващи християни. (1 Коринтяни 10:16, 17; 11:23-30; Матей 26:17-30; Откровение 3:20; Йоан 6:48-63; 13:1-17)

17. ДУХОВНИ ДАРБИ

Във всяка епоха Бог дава на всички членове на Христовото тяло духовни дарби, за да бъдат използвани за общото благо на църквата и на човечеството. Дарбите се разпределят от Светия Дух и осигуряват всички способности и служби, необходими на църквата, за да изпълни функциите си. Според Писанията тези дарби включват вяра, изцеление, пророчество, проповядване, обучение, административни умения, примирение, състрадание, жертвоготовност и милосърдие, помагане и насърчение. Някои вярващи са призовани от Бога и са надарени със способности за пасторска, мисионска и преподавателска дейност вътре в църквата, което е необходимо за изграждането й в зрялост и за насърчаване на нейното единство във вярата и в познаването на Бога. Когато вярващите използват пълноценно тези дарби на многообразната Божия благодат, църквата е защитена от разрушителните влияния на погрешни доктрини и израства във вяра и любов. (Римляни 12:4-8; 1 Коринтяни 12:9-11, 27, 28; Ефесяни 4:8, 11-16; Деяния 6:1-7; 1 Тимотей 3:1-13; 1 Петрово 4:10, 11)

18. ДАРЪТ НА ПРОРОЧЕСТВОТО

Една от дарбите на Светия Дух е пророчеството. Тази дарба е отличителен белег на църквата на остатъка и е изявена в службата на Елън Уайт. Като Божия вестителка, нейните писания са авторитетен източник на истина и осигуряват на църквата утеха, ръководство, съвети и изобличения.  В тях изключително силно и ясно се набляга на факта, че единственно Библията е стандартът, според който трябва да се изпитват всички учения и духовни преживявания. (Йоил 2:28, 29; Деяния 2:14-21; Евреи 1:1-3; Откровение 12:17; 19:10)

19. БОЖИЯТ ЗАКОН

Великите принципи на Божия закон са формулирани в Десетте заповеди и са илюстрирани в живота на Христос. Те изразяват Божията любов, воля и цели, имат важно отношение към човешкото поведение и взаимоотношения, и са задължителни за всички хора от всички епохи. Тези правила са основата на Божия завет с Неговия народ и стандатът в Божия съд. Чрез посредничеството на Светия Дух те посочват греха и събуждат в човека съзнанието за нуждата му от Спасител. Спасението е единствено по благодат, а не чрез дела, но неговият плод е послушание спрямо заповедите. Това послушание развива християнски характер и води до усещане за благополучие. То е доказателсто за любовта ни към Бог и за нашата грижа за ближния. Послушанието на вярващия демонстрира силата на Христос да променя живота и така подкрепя свидетелството на християните. (Изход 20:1-17; Псалми 40:7, 8; Матей 22:36-40; Второзаконие 28:1-14; Матей 5:17-20; Евреи 8:8-10; Йоан 15:7-10; Ефесяни 2:8-10; 1 Йоан 5:3; Римляни 8:3, 4; Псалми 19:7-14)

20. СЪБОТАТА

След шестте дни на Сътворението грижовният Създател си почива в седмия ден и го освещава и благославя, поставяйки го като паметник на сътворението за цялото човечество. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква почитането на седмия ден – събота – като ден за почивка, поклонение и служене в съгласие с ученията на Исус, Господаря на съботата. Съботата е ден за приятно общуване с Бога и с ближния. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, белег за нашето освещение, знак за верността ни и предвкусване на вечното бъдеще в Божието царство. Съботата е Божият постоянен знак за вечния Му завет с хората. Радостното отбелязване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, е празнуване на Божието творческо и изкупително дело.  (Битие 2:1-3; Изход 20:8-11; Лука 4:16; Исая 56:5, 6; 58:13, 14; Матей 12:1-12; Изход 31:13-17; Езекийл 20:12, 20; Второзаконие 5:12-15; Евреи 4:1-11; Левит 23:32; Марко 1:32)

21. ДОМОУПРАВИТЕЛСТВОТО

Ние сме домоуправители на Бога – поверени са ни време и възможности, способности и притежания, благословенията на земята и нейните ресурси. Отговорни сме пред Него за правилното им използване. Признаваме Бог като Собственик на всичко това, като Му служим вярно, а така също и на нашите ближни, както и като даваме десятък и дарения за разпространение на евангелието и за подпомагане развитието на Неговата църква. Домоуправителството е привилегия, дадена ни от Бога, за да израстваме в любов и да се освободим по-пълно от егоизма и алчността си. Домоуправителят се радва на благословенията, които отиват към хората в резултат на неговата вярност. (Битие 1:26-28; 2:15; 1 Летописи 29:14; Агей 1:3-11; Малахия 3:8-12; 1 Коринтяни 9:9-14; Матей 23:23; 2 Коринтяни 8:1-15; Римляни 15:26, 27)

22. ХРИСТИЯНСКО ПОВЕДЕНИЕ

Призовани сме да бъдем хора, които мислят, чувстват и действат в хармония с Божиите принципи на любовта и светостта. За да може Светият Дух да пресъздаде Божия образ в нас, ние се включваме само в онези неща, които ще внесат Христоподобна чистота, здраве и радост в живота ни. Това означава освен всичко друго и че нашето веселие и забавление трябва да отговарят на стандартите на християнския ни вкус и красота. Облеклото ни трябва да е семпло, скромно и чисто, подходящо за хора, чиято истинска красота не идва от външни украшения, но от нетленното украшение на кротък и тих дух. Означава също, че щом тялото ни е храм на Светия Дух, трябва да се грижим мъдро за него. Наред с подходящи физически упражнения и почивка, ние се нуждаем и от възможно най-здравословната диета, както и да се въздържаме от нечисти храни, споменати в Писанието. Тъй като алкохолът, тютюнът и наркотиците са вредни за здравето, ние се въздържаме и от тях. Включваме се във всичко, донасящо на ума и тялото благословението на Христос, Който желае нашето благополучие, щастие и сила. (Римляни 12:1, 2; 1 Йоан 2:6; Ефесяни 5:1-21; Филипяни 4:8; 2 Коринтяни 10:5; 6:14-7:1; 1 Петрово 3:1-4; 1 Коринтяни 6:19, 20; 10:31; Левит 11:1-47; 3 Йоан 2)

23. БРАКЪТ И СЕМЕЙСТВОТО

Бракът е създаден от Бога в Едем и е потвърден от Исус Христос като съюз между един мъж и една жена, които решават да се свържат в любов за цял живот. За християнина брачният ангажимент е не само към партньора, но и към Бога, и трябва да се поема само от хора, които споделят обща вяра. Зрялата любов, уважението и отговорността са нишките, които изграждат взаимоотношенията, и те трябва да отразяват любовта, светостта, близостта и постоянството на връзката между Христос и Неговата църква. По отношение на развода Исус заявява, че човек, който се разведе (освен по причина на изневяра) и се ожени отново, извършва прелюбодейство. Дори някои семейства да се отклоняват от идеала, ако брачните партньори са напълно посветени един на друг и на Христос, могат да постигнат любящо единство под ръководството на Духа и с подкрепата на църквата. Бог благославя семейството и чрез него цели всеки негов член да помага на останалите в израстването им в зрялост. Чрез своя пример и думи родителите трябва да възпитават децата си в любов и покорност спрямо Бога, Който винаги е нежен и грижовен и иска те да бъдат част от Неговия народ. Задълбочаването на семейната близост е един от белезите на евангелското послание в края на времето.  (Битие 2:18-25; Матей 19:3-9; Йоан 2:1-11; 2 Коринтяни 6:14; Ефесяни 5:21-33; Матей 5:31, 32; Марко 10:11, 12; Лука 16:18; 1 Коринтяни 7:10, 11; Изход 20:12; Ефесяни 6:1-4; Второзаконие. 6:5-9; Притчи 22:6; Малахия 4:5, 6)

24. СЛУЖБАТА НА ХРИСТОС В НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ

В небето има светилище – истинският храм, който Бог е създал, а не човек. Там Христос служи в наша полза, като прави възможно вярващите да се възползват от изкупителната Му жертва, принесена на кръста веднъж за всички хора. Той е влязъл в този храм като наш велик Първосвещеник и е започнал Своето застъпническо служене след възнесението Си. През 1844, в края на пророческия период от 2300 дни, Той е навлязъл във втория и последен етап от Своята изкупителна служба. Това е Изследователният съд, който е част от окончателното справяне с греха. Символизиран е чрез очистването на древното еврейско светилище в Деня на умилостивението. По време на този символичен обред, светилището е било очиствано по специален начин чрез кръвта на животински жертви, докато небесните неща се очистват чрез съвършената Христова жертва – чрез Неговата кръв. Изследователният съд разкрива пред небесните същества кои починали са заспали с вяра в Христос и поради това в Него те са счетени за достойни да участват в първото възкресение. Съдът ще покаже и кои от живите пребъдват в Христос, пазят Божиите заповеди и вярата в Исус, и поради това в Него те са готови да преминат във вечното царство. Този съд оправдава справедливостта на Бога по отношение спасяването на тези, които вярват в Исус. Той декларира, че останалите верни на Бога ще получат царството. Когато този етап от служенето на Христос завърши, това ще отбележи приключване на благодатното време за хората преди Второто Пришествие. (Евреи 8:1-5; 4:14-16; 9:11-28; 10:19-22; 1:3; 2:16, 17; Даняил 7:9-27; 8:13, 14; 9:24-27; Числа 14:34; Езекийл 4:6; Левит 16; Откровение 14:6, 7; 20:12; 14:12; 22:12)

25. ВТОРОТО ИДВАНЕ НА ХРИСТОС

Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, кулминацията на евангелието. То ще бъде буквално, лично и видимо за целия свят. Когато Той се завърне, праведните мъртви ще възкръснат и заедно с праведните живи ще бъдат прославени и взети в небето, а неправедните ще загинат. Почти цялостното изпълнение на пророчествата, както и настоящото състояние на света показват, че Христовото идване непосредственно предстои. Точната година, дата и час на това събитие не са ни открити – казано ни е да бъдем готови по всяко време. (Тит 2:13; Евреи 9:28; Йоан 14:1-3; Деяния 1:9-11; Матей 24:14; Откровение 1:7; Матей 24:43, 44; 1 Солунци 4:13-18; 1 Коринтяни 15:51-54; 2 Солунци 1:7-10; 2:8; Откровение 14:14-20; 19:11-21; Матей 24; Марко 13; Лука 21; 2 Тимотей 3:1-5; 1 Солунци 5:1-6)

26. СМЪРТ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ

Заплатата на греха е смърт. Но Бог, Който единствен е безсмъртен, ще даде вечен живот на Своите изкупени. А дотогава смъртта е безсъзнателно състояние за всички хора. Когато Христос, нашият Живот, се появи, възкресените праведни и живите праведни ще бъдат прославени и взети в облаците, за да посрещнат своя Господ. Второто възкресение, възкресението на неправедните, ще бъде хиляда години по-късно. (Римляни 6:23; 1 Тимотей 6:15, 16; Еклесиаст 9:5, 6; Псалми 146:3, 4; Йоан 11:11-14; Колосяни 3:4; 1 Коринтяни 15:51-54; 1 Солунци 4:13-17; Йоан 5:28, 29; Откровение 20:1-10)

27. ХИЛЯДОЛЕТИЕТО И КРАЯТ НА ГРЕХА

Милениумът (период от хиляда години, описан в Библията) представлява времето на царуване в небето на Христос и Неговите светии (това е времето след Второто пришествие, между първото и второто възкресение). През това време грешните мъртви ще бъдат съдени; земята ще бъде напълно пуста, без нито един жив човек, населена само от Сатана и неговите ангели. Неправедните мъртви ще бъдат възкресени и заедно със Сатана и неговите ангели ще обкръжат града, но огън от Бога ще ги пояде и ще очисти земята. Така Вселената ще бъде освободена завинаги от греха. (Откровение 20; 1 Коринтяни 6:2, 3; Еремия 4:23-26; Откровение 21:1-5; Малахия 4:1; Езекеиил 28:18, 19)

28. НОВАТА ЗЕМЯ

На новата земя, където ще живее правда, Господ ще осигури вечен дом на Своите изкупени и идеална среда за вечен живот, любов, радост и познание в Неговото присъствие. Там самият Бог ще обитава със Своя народ, а страданието и смъртта ще изчезнат завинаги. Великата борба ще е приключила и повече няма да има грях. Всичко одушевено и неодушевено ще свидетелства, че Бог е любов; и Той ще царува за винаги. Амин. (2 Петрово 3:13; Исая 35; 65:17-25; Матей 5:5; Откровение 21:1-7; 22:1-5; 11:15)

Искате да научите повече?